В хармония с останалата част от Библията, Йов описал периода на несъзнателен сън в гроба преди отново да се събуди, за да получи наградата си. Това е в съгласие с Данаил, който говори за Христовото идване със следните думи:

"И в онова време твоите люде ще се отърват... И множеството от спящите в пръстта на земята ще се събудят, едни за вечен живот, а едни за срам и вечно презрение" (Данаил 12:1, 2).

Има причина толкова много вдъхновени писатели да говорят за смъртта като за сън. Това е съвършено точно описание на състоянието на мъртвите. Когато умореният човек си легне през нощта, той веднага е обхванат от съня. Едва на следващата сутрин, когато изгряващото слънце го събуди, той отново навлиза в живота. Бил е напълно безсъзнателен за всичко, което е ставало, докато е спял. Така е и със съня на смъртта!

Лазар бил мъртъв. Исус казал на учениците Си:

"Нашият приятел Лазар заспа, но Аз отивам да го събудя. Затова учениците Му рекоха: Господи, ако е заспал, ще оздравее. Но Исус бе говорил за смъртта му; а те мислеха, че говори за почиване в сън. Тогава Исус им рече ясно: Лазар умря!" (Йоан 11:11-14).

Ето един класически пример за истинското Библейско учение относно смъртта. Христос нарекъл смъртта сън. По-късно, Исус застанал до издълбания в скалата гроб на Своя приятел и извикал: "Лазаре, излез!". Той не казал: "Лазаре, слез долу!". Лазар не бил горе на небето, нито някъде другаде, а зад стените на гробницата. В отговор на призива на Исус, той се събудил от своя смъртен сън и излязъл отвън.

Днес се разпространяват множество преувеличени разкази за хора, които са се върнали от мъртвите, но случаят, описан тук, е най-автентичният разказ, писан някога. Няма никакво съмнение, че Лазар бил мъртъв от четири дни. Сестрите му се възпротивили, когато Исус поискал камъкът да бъде отвален от гроба. Марта казала:

"Господи, смърди вече" (Йоан 11:39).

Повечето съвременни доклади за пациенти, съживени след спирането на сърдечната дейност, съдържат драматични разкази за славни гледки в небето. Какъв бил разказът на този праведен човек за неговите четири дни смърт? Разказал ли той за божествените гледки на небесната награда? Нито думичка. Той бил заспал, точно както Исус посочил. Това било като момент на забрава.

Междудругото, какво неизразимо страдание би било за Лазар да се върне в този тъмен свят, след като вече е бил в Божието присъствие? Навярно, ако наистина се е радвал на наградата на праведните, той щял да моли Исус да го върне обратно в небесното блаженство. В сравнение с деветдесетте и шест часа в рая, за него да се върне обратно към този земен живот, би било по-лошо от ужаса на ада! Със сигурност, нашият Господ никога не би причинил това на Своя приятел Лазар!

Защо ни е толкова трудно да повярваме в простите думи на Исус относно смъртта? Със сигурност не ни е никак трудно да схванем естеството на съня. Представете си как човек заспива на една пейка в парка. Той заспива толкова дълбоко, че изобщо не забелязва как един нападател безшумно се промъква към него. В следващия момент, той вече лежи мъртъв в локва кръв. И, според популярния възглед за смъртта – този човек, който не е знаел нищо докато е спял, когато душата му напусне тялото, внезапно научава всичко. Но как може това да е вярно? Исус казва, че смъртта е сън. Ако човек не знае нищо докато спи, как може да знае нещо повече след смъртта си? Христовите думи биха изгубили смисъла си, ако ги извъртахме да означават онова, в което ни се иска да вярваме.

Не сме оставени в неведение относно естеството на този смъртен сън. Много Библейски писатели дават подробни обяснения какъв е той:

"Не уповавайте на князе, нито на човешки син, в когото няма помощ. Излиза ли духът му, той се връща в земята си; в тоя същий ден загиват намеренията му" (Псалом 146:3,4).

Далеч от всякакви озадачаващи аспекти на смъртта, вдъхновените писатели най-често говорили за нейното безсъзнателно състояние. Няма нито един пасаж, който да потвърждава вълнуващите описания на живот след смъртта, така характерни за съвременния вариант на учението. Теологията възприела своето учение директно от приятните форми на езическото поклонение. Давид казал: "Той се връща в земята си; в тоя същий ден загиват намеренията му". Соломон писал:

"Защото живите поне знаят, че ще умрат, но мъртвите не знаят нищо, нито вече придобиват, понеже споменът за тях е забравен; още и любовта им, и омразата им, и завистта им са вече изгубени, нито ще имат вече някога дял в нещо, що става под слънцето ... Всичко, що намери ръката ти да прави според силата ти, направи го, защото няма ни работа, ни замисъл, ни знание, ни мъдрост в гроба {на евр. Шеол}, гдето отиваш" (Еклисиаст 9:5, 6, 10).

Ако някой преднамерено се опита да измисли по-силни думи и изрази в подкрепа на пълен безсъзнателен сън при смъртта, ще бъде принуден да каже същите думи, които казал мъдрецът. Просто си представете за момент, че в потвърждение на съзнателния живот след смъртта, се приведат същите силни твърдения. С други думи, представете си, че Соломон е казал: "Любовта им, омразата им и завистта им ще продължат ... защото има работа, и знание, и мъдрост в гроба, гдето отиваш".

Такова недвусмислено твърдение със сигурност би сложило край на всички спорове по този въпрос. Кой би могъл да го оспори?

Но чуйте забележителната истина! Библията не само не съдържа такова твърдение, но и многократно заявява точно обратното! Въпреки това, хората продължават да вярват в това, в което им се иска да вярват. Без да обръщат внимание на категоричните стихове, написани от голям брой боговдъхновени автори и разкриващи истината за смъртта, множествата сляпо следват празните традиции, които техните родители или пастори са им предали.

Отново четем:

"Защото преизподнята не може да Те хвали! Смъртта не може да Те славослови! Ония, които слизат в рова, не могат да се надяват на Твоята вярност! Живият, живият, той ще те хвали, както аз днес!" (Исая 38:18, 19).

Ако праведните мъртви бяха въведени в небето при смъртта им, не биха ли хвалели Бога? Давид повтаря същата вечна истина:

"Мъртвите не хвалят Господа, нито ония, които слизат в мястото на мълчанието!" (Псалом 115:17).

"Защото в смъртта не се споменува за Тебе, в преизподнята кой ще те славослови?" (Псалом 6:5).

(следва продължение)