"Защото Давид не се е възнесъл на небесата" (Деяния 2:34).
Да помислим за момент върху това. Давид преди много време е напуснал този живот и макар и често непокорен, получи увереност за прощение и спасение. Защо тогава да не се радва на блаженството в небето десет дълги века след като си е отишъл? Отговорът е даден в стих 29, където Петър обяснява: "Братя, мога да ви кажа свободно за патриарха Давида, че и умря и биде погребан, и гробът му е у нас до тоя ден".
Вдъхновен от Бога, Петър заявил, че Давид бил още в гроба си, а не се е възкачил на небето. Колко интересно! Ако този човек, който бил по сърцето на Бога, не бил получил наградата си цели 1000 години след смъртта си, какво остава за всички останали добри хора, живяли някога и починали? Те също почиват в гробовете си, очаквайки Божия глас в деня на възкресението.
Исус уверил хората от Неговото време:
"Ще ти бъде отплатено във възкресението на праведните" (Лука 14:14).
И отново, Той казал: "Защото Човешкият Син ще дойде в славата на Отца Си със Своите ангели; и тогава ще въздаде всекиму според делата му" (Матей 16:27).
Тук няма недомлъвки. С ясни и директни думи Исус заявил, че никой няма да бъде възнаграден докато Той не донесе възкресение при Своето второ идване. Това означава, че никой от праведните мъртви още не е отишъл на небето. Всички чакат в гробовете си съда и края на света. Същия факт потвърждават и последните думи на Библията:
"Ето, ида скоро; и у Мене е наградата, която давам, да отплатя на всекиго, според каквито са делата му" (Откровение 22:12).
Наградата в последния ден е описана и от Павел в 1 Коринтяни 15:53:
"Защото това тленното трябва да се облече в нетление и това смъртното да се облече в безсмъртие".
Кога се случва това?
"В една минута, в миг на око, при последната тръба" (стих 52).
Този текст не оставя никакви съмнения относно наградата на праведните, но какво ще стане с нечестивите? Кога ще бъдат наказани за греховете си? Във 2 Петрово 2:9 откриваме удивителния отговор:
"Знае Господ как да избави благочестивите от напаст, а неправедните да държи под наказание за съдния ден".
Това е! Нечестивите са пазени някъде докато дойде денят на съда. Къде са пазени те? Исус отговаря и на този въпрос:
"Недейте се чуди на това, защото иде час, когато всички, които са в гробовете, ще чуят гласа Му и ще излязат! Ония, които са вършили добро, ще възкръснат за живот, а които са вършили зло, ще възкръснат за осъждане!" (Йоан 5:28, 29).
Нашият Господ извънредно ясно заявява, че всички ще бъдат пазени в гроба, докато при възкресението не бъдат повикани, за да получат живот или проклятие. Това не е просто добра теология, това е истинският смисъл. Очевидно е, че никой не може да бъде наказан, преди да е осъден! Справедливостта изисква това да бъде направено. Даже и най-несправедливият земен съдия не би постъпил по този начин!
Представете си, че пред съдията се явява човек, обвинен в кражба и съдията казва: "Отстранете го за десет години и едва тогава ще изслушаме неговия случай". Не! Не! Това никога не може да стане! А Съдията на цялата земя би ли постъпил така с нечестивите? Никога! В противен случай, съдът би бил истински фарс и не би имал смисъл.
Чудесната вест на Библията е, че и добрите и лошите хора спят в гробовете си до деня на възкресението! Тогава ще бъдат вдигнати, за да посрещнат съда, след който ще им бъде дадено или наказание, или награда. Йов казал:
"Така човек ляга, и не става вече; докато небесата не преминат, те няма да се събудят и няма да станат от съня си. О, дано ме скриеше Ти в преизподнята, да ме покриеше догде премине гневът Ти, да ми определеше срок, и тогава да би ме спомнил! Ако умре човек, ще оживее ли? През всичките дни на воюването си ще чакам, докато дойде промяната ми. Ще викнеш и аз ще Ти се отзова; ще пожелаеш делото на ръцете Си" (Йов 14:12-15).
(следва продължение)
