Най-ясната и най-кратка вдъхновена дефиниция за смъртта бе написана от Соломон:

"И се върне пръстта в земята както е била, и духът се върне при Бога, Който го е дал" (Еклисиаст 12:7).

Веднага ни прави впечатление думата "се връща". След смъртта всичко изглежда се връща, откъдето е дошло. Пръстта се връща в земята, от която е взета, и духът се връща при Бога, Който го е дал. Смъртта е просто обратното на сътворението.

Лесно ни е да обрисуваме процеса на гниене и разпадане на тялото. Разбираме много добре, че физическите компоненти на тялото са съвсем същите като самата земя. Когато го погребваме, тялото се обръща в химическите елементи от земята, от която Творецът го взе в началото.

Но какво да кажем за духа, който се връща обратно при Бога? Това не е лесно за разбиране. Няма човек в света, който може да го обясни с човешка мъдрост. Въпреки това, много стихове в Библията хвърлят светлина по този съдбоносен въпрос. Яков пише:

"Защото, както тялото отделено от духа е мъртво, така и вярата отделена от дела е мъртва" (Яков 2:26).

Думата "дух" има малка връзка с това, което обичайно се разбира, и означава "дихание". Това е много важно! Истинската коренна дума в гръцкия е "пнеума", дума, която означава "дъх" или "въздух". Ние вземаме думата "пневмония" от "пнеума", защото е болест на белите дробове или дишането. Имаме пневматични гуми, също производни на пнеума, защото имат въздух в тях. Но самата гръцка дума "пнеума" има още и друго значение. Тя означава "дух". Например, гръцкото понятие за "Святия Дух" е "Hagios pneumatos", т.е. "Свят дъх" или "Свят Дух".

Това ни довежда до много интересно заключение. Думите "дъх" и "дух" често се заменят в Библията. Йов казва:

"През всичкото време, докато е дишането ми е в мене и Духът Божий в ноздрите ми" (Йов 27:3).

Обаче, не се изисква висока степен на интелигентност, за да разберем, че Йов описва същото, което и думите "дъх" и "дух". Човекът има само дъх в ноздрите си. Всъщност, това Бог вдъхна в ноздрите на човека, когато го създаде.

"И Господ Бог създаде човека от пръст из земята, и вдъхна в ноздрите му жизнено дихание; и човекът стана жива душа" (Битие 2:7).

Картината вече започва да се изяснява. Когато Соломон описваше духа, който се връща при Бога, той трябва да е имал предвид дъха, защото това Бог даде в началото и, следователно, това бе единственото нещо, което може да се върне при Бога, Който го е дал. Най-простото обяснение на Битие 7:22 се отнася за дъха на живота или "енергията на живота".

Псалмистът описва смъртта със следните думи:

"Прибираш ли лъха им, те умират и връщат се в пръстта си. Изпращаш ли Духа Си, те се създават" (Псалом 104:29,30).

Тук редът е преобърнат и техният дъх се връща при Бога при смъртта. Соломон казва, че духът се връща. Тук Бог дава Духа Си, за да създаде, но Битие казва, че Той даде дъха, за да създаде! Това има значение единствено, когато разберем, че двете думи са заменяеми и означават едно и също.

Моля забележете, че този "дух на живот" не е задължително същият като Святия Дух, нито "дъхът на живот" е същият като обикновения въздух, който дишаме. Този дъх или дух е специална, даваща живот Божия сила, която прави от тялото функциониращ организъм.

Прочетете отново Битие 2:7 и се опитайте да си представите сътворението.

"И Господ Бог създаде човека от пръст из земята".

Това не ни затруднява. Можем да видим това мъртво тяло, съвършено оформено и съдържащо всички елементи необходими за живот. Но живот нямаше. Сърцето не биеше. Кръвта бе там, но не течеше. Мозъкът бе там, но не мислеше. След това Бог добави още нещо към тялото, което бе създал. Той "вдъхна в ноздрите му жизнено дихание; и човекът стана жива душа" (Битие 2:7). Не пропускайте значимостта на тези думи, те често се разбират погрешно! Бог не постави душа в тялото! Той прибави само едно нещо - дъх или дух. След това в резултат на съединението на тялото и дъха, човекът СТАНА душа!

Милиони са приели фалшивия, традиционен възглед, че Бог е поставил душа в тялото като е създавал човека. Това се основава напълно на всеобщото погрешно учение на всички нехристиянски религии. В Библията, с изключение на поетичната и алегорична употреба, душата не влиза и не излиза от тялото. Защото гръцката дума "psuche" означава "живот" понякога е била превеждана като "душа", затова някои са си направили погрешни заключения, само защото са дали погрешно определение на думата "душа". Милиони са били учени, че душата притежава естествено безсмъртие и всеки път, когато прочетат или чуят думата, приемат нещо, което е напълно фалшиво и небиблейско. Нито веднъж в Библията, за душата не се говори като за съществуваща безсмъртно или неумираща!

Всъщност, душата е съзнателният живот, който е резултат от това, че Бог добави дъх или дух към тялото. Една проста илюстрация ще ни помогне да видим тази истина по-ясно. Нека оприличим тялото на eлектрическа крушка. Електрическият ток в тази крушка представя жизненото дихание, което Бог постави в тялото, а самата светлина представлява душата, в която се превръща човек, след като диханието се свърже с тялото. Когато гледаме греещата светлина, ние виждаме съвършения образ на завършеното творение. Но когато натиснем копчето, светлината изгасва. Какво се е случило? Електричеството е напуснало крушката, точно както диханието напуска тялото при смъртта. Тогава къде е светлината? Дали се е изкачила в електрическата фасунка? Не, тя просто е престанала да съществува, когато електричеството се е отделило от крушката. Тогава нека попитаме, къде е душата, когато диханието се отдели от тялото? Просто няма душа до момента на възкресението, докато Бог възстанови отново жизненото дихание в тялото.

Това не би звучало толкова странно за нас, когато открихме как всичко "се връща" при смъртта до онова състояние, което е било преди. Преди създанието човекът не е съществувал в някаква нематериална форма. Не е имало личност, нито съзнателни емоции преди Бог да добави дихание към тялото. В този момент човекът "стана жива душа". Ако душата дойде като резултат от това съединение, тогава кога тя ще спре да съществува? Сигурно като резултат от разрушаването на това съединение!

Представете си, че имаме две неща пред нас, дъски и пирони. Вземаме чук и забиваме пироните в дъските, за да направим кутия. Сега имаме три неща вместо две: имаме дъски, пирони и кутия. По-късно, сигурно ще извадим пироните и ще ги оставим до дъските. Отново имаме само две неща пред нас: дъски и пирони. Какво се случи с кутията? Няма кутия, защото тя изисква двете неща да бъдат заедно, за да я има!

По същия начин Бог започна с две неща, тялото и духа. Когато ги постави заедно, душата "стана", дойде в съществуване, започна да съществува. При смъртта, ни казва мъдрецът, духът се връща при Бога, а тялото се връща в пръстта. И никъде в Библията не ни е казано, че някаква душа надживява тялото или продължава да съществува без тяло! Душата или животът не съществуват без Божията сила, обитаваща в тялото. При смъртта тази сила е отстранена, тя се връща при Бога и състоянието на този човек е точно същото, каквото е било преди диханието да се свърже с тялото. Това означава, че няма живот, няма съзнание, нито личност!

Даже животните се смятат за души в Библията, защото те притежават същата сила от Бога, която ги прави живи (Откровение 16:3). Мъдрецът пише:

"Защото каквото постига човешките чада, постига и животните: една участ имат! Както умира единият, така умира и другото! Да, един дух имат всичките!... Всички отиват в едно място! Всички са от пръстта, и всички се връщат в пръстта!" (Еклисиаст 3:19,20).

Това не означава, разбира се, че човекът и животните имат един и същ решаващ край. Ще има възкресение и съд за Божиите морални създания, но животът идва само от Бога, независимо дали е на човека или животното. И за този живот Библията често говори като за душа.

(следва продължение)