През всички времена хората са се стремили да направят поносима мисълта за смъртта, като са я омаловажавали или като са отричали нейната реалност. Чрез религия, философия и медицина, усилията са били насочвани към тази цел. Проблемът за природата и съдбата на човека може да бъде решен по много начини, но няма никакви доказателства и гаранции за верността на подобни решения.

Декарт (1596-1650) смятал, че отговорът на този въпрос не зависи даже и от философията. “Последната дума” - казва той, - “зависи от религиозната вяра, от откровението, а не от разума!”

Защо съществува смъртта? Често се предлага едно тривиално обяснение: Смъртта е естествен природен закон, всичко, което се е родило трябва да умре. Така изглеждат нещата в нашия свят, но истината може да ни каже само Авторът на живота. Ние в същност не познаваме добре и същността на животa, а живота и смъртта са антиподи. Ако смъртта би била естествен завършек на живота, естествен природен процес, трудно бихме обяснили отвращението, ужаса от смъртта, нежеланието ни да умрем. Ние нямаме никаква априорна представа за смъртта. Монтен (1533-1592) е прав като казва, че за нас смъртта е само някаква идея, защото никой от нас не я е преживял.

Затова истината за смъртта и състоянието на мъртвите, можем да научим само по ирационален път, т.е. по пътя на Божието откровение.

Обръщайки се отново към Библията, като единствен критерий, ние ще потърсим отговор на този съдбоносен за всеки човек въпрос. Всички знаем, че ще умрем, смъртта отнема нашите близки, затова трябва да знаем що е смъртта.

Относно причината за смъртта на всеки човек Св.Писание декларира недвусмислено – Римляни 5" 12 и Римляни 6" 23:

“За това, както чрез един човек грехът влезе в света и чрез греха смъртта и по този начин смъртта мина във всичките човеци, защото всички съгрешиха”.

“Защото заплатата на греха е смърт, а Божият дар е вечен живот в Христа Исуса...”.

Смъртта е последица от нашия отказ да живеем съобразно плана на Твореца. Грехът е който ни състарява, изражда и убива. В Своята любов Бог създаде човека, обещавайки му вечно съществуване, ако съблюдава заповедите Му. Смъртта не е по Божията воля, тя е по вина на човека. За да схванем по-добре библейската доктрина по този кардинален въпрос ще започнем с живота.

Как е създаден човекът? Как е засъществувал той? Тук нашият основен текст е Битие 2" 7:

“И Господ Бог създаде човека от пръст из земята и вдъхна в ноздрите му жизнено дихание и човекът стана жива душа”.

Свещеното Писание ни учи, че човекът е създаден от два компонента (съставки): земна пръст и жизнено дихание. Бог е създал тялото от земна материя, и като източник на живота, е вдъхнал живот в мъртвата материя, оживотворил е безжизненото тяло. Няма нищо странно и наивно в това основно твърдение на Писанието, защото и съвременната биология счита, че животът трябва да е произлязъл от елементите на неорганичната материя. Но разликата между двете концепции е именно тая, че докато еволюционната философиия счита, че неорганичното вещество се е превърнало в органично от само себе си, без намесата на външен, разумен фактор, то библейското учение ни казва, че това е направил един велик Творец. Струва ми се, че за първото се изисква повече вяра отколкото за второто, защото и двете са недоказуеми по строго научен път. Да, по отношение на произхода на живота еволюционистите трябва да бъдат по-вярващи от християните!

А това, че сме пръстни създания е съвсем очевидно, защото ние изграждаме организма си изключително от храната, която идва от земната почва.

Но да се върнем към нашия основен текст. Той ни казва, че от комбинацията на земна материя и жизнено дихание се е получила “жива душа”. Под “жива дуща” очевидно Библията разбира “живо същество”, т.е. цялостната завършена човешка личност, живият човек. И в обикновения език такова разбиране на думата “душа” е получило гражданственост. Ние казваме: “Бяхме 20 души или 50 души” и т.н., и с това искаме да кажем, че са присъствали 20 или 50 живи човека, толкова човешки същества.

Забележете конструкцията на този стих. Човекът не е получил душа, а е станал душа. Душата не е някаква нематериална субстанция, отделно от човека и затворена в тялото, а цялостната личност на човека. Много важно е да се разбере тук, че животът е изгрял едва при сливането на тези два елемента - тялото и жизненото дихание. Без тяло няма живот, без жизнено дихание също няма живот. Особеностите на живота се проявяват само при съединяването на двете съставки. Изобщо библейското учение за природата на човека е телесността. Съгласно Божието Слово няма човешко съществувание, човешка действителност, които да не са телесни. А що се отнася за жизненото дихание, с което Бог оживотворил мъртвата материя, трябва да кажем, че това е енергията на живота, произтичаща от Бога. В Св.Писание “жизненото дихание” или “духът”, както често се среща, е именно този божествен оживотворяващ принцип.

Драги читателю, сега трябва да разгледаме един изключително важен въпрос, една вековна заблуда.

Смъртен ли е човек или безсмъртен? Безсмъртна ли е човешката душа?

Поставяме този въпрос, защото съществува такъв възглед: тялото умира, но душата не може да умре, тя е безсмъртна. От анализа на Битие 2:7 ние видяхме, че душата не е нещо отделно от тялото, а самото човешко същество и изобщо е немислима идеята за безсмъртната душа. Нека изясним обстойно този въпрос.

Думата “безсмъртие” не се среща нито един път в Стария Завет. В своя философски речник Волтер изненадан констатира, че “в законите на Божия народ не е казано нито дума за безсмъртието на душата!” Действително безсмъртието на душата е толкова чуждо за еврейското мислене, че не се среща нито веднъж в Стария Завет.

В Новия Завет само Павел си служи с термина “атханазия” (гръцки), което значи “безсмъртие” и го прилага само за Бога - 1 Тимотей 6:15,16:

“...Господ на господарите, Който Сам притежава безсмъртие обитавайки в непристъпна светлина...”.

Само Бог е безсмъртен. Безсмъртието е вътрешно присъщо (иманентно) качество само на Божеството. Никое сътворено същество не притежава безсмъртие като вътрешно присъщо качество (атрибут). Човекът бе създаден условно безсмъртен, при условие на послушание. Бог категорично заяви в Едем - Битие 2:16,17:

“И Господ Бог заповяда на човека казвайки: От всяко дърво на градината свободно да ядеш, но от дървото за познаване доброто и злото да не ядеш от него; защото в деня когато ядеш от него, непременно ще умреш”.

Бог не каза, че тялото ще умре, а душата няма да умре, а говори за пълно и абсолютно прекратяване на съществуванието. И така Библията постановява, че по природа човекът е смъртен и категорично отрича идеята за безсмъртието на душата – Езекиил 18" 4:

“Ето всички души са Мои, както душата на бащата, така и душата на сина е Моя; душата, която е съгрешила тя ще умре”.

Исторически това учение е възприето и въведено в християнството чрез ранните християнски отци Ориген и Климент Александрийски, от древногръцкия философ Платон (427-347 пр.Хр), който учел, че съществуват два свята: свят на идеите и вторичен материален свят. Той считал, че когато се ражда човек, една душа от света на идеите се вселява в тялото му. Колкото и парадоксално да ни изглежда, цялото съвременно официално християнство с малки изключения има платоническа насоченост.

Да разгледаме сега два примера, в които можем да наблюдаваме Божията творческа сила в действие - Езекил 37" 1-10:

“Господната ръка биде върху мене та ме изведе чрез Господния Дух и ме постави всред поле, което бе пълно с кости... И рече ми: Сине човешки, могат ли да оживеят тия кости? И отговорих: Господи Йеова, Ти знаеш. Пак ми рече: Пророкувай над тия кости... И тъй пророкувах както ми бе заповядано... и ето трус и костите се събираха кост с костта си. И като погледнах ето жили и меса израстнаха по тях и кожа ги покри отгоре, дух обаче нямаше в тях. Тогава ми рече: Пророкувай за духа... Пророкувах прочее както ми заповяда и духът влезе в тях и те оживяха, и изправиха се на нозете си, една твърде голяма войска”.

Макар че смисълът на това видение е фигуративен и представлява пророчество за възстановяване на поробения израилев народ, все пак се виждат методите на Божията дейност. Най-напред от сухите кости Бог създава телата, а след това вдъхва живот в тях. И тук се прави ясно разграничение на тяло и дух (жизнено дихание).

Докато всичко това е символично видение, то в Матей 27" 50-53 е докладвано едно действително величествено възкресение:

“А Исус като извика със силен глас издъхна. И ето завесата на храма се раздра на две от горе до долу, земята се разтресе, скалите се разпукаха, гробовете се разтвориха и много тела на починалите светии възстанаха, които като излязоха от гробовете след Неговото възкресение влязоха в светия град и се явиха на мнозина”.

Исус издъхна на кръста в петък след обяд. В този момент се отварят гробове на починали праведници, но в ст. 53 се изтъква, че те са излезли от гробовете, т.е. били върнати в живот едва в неделя сутринта въз основа на Христовото възкресение. Тогава единственият логичен извод е, че съгласно ст.52 в интервала от петък след обяд до неделя сутринта Божията творческа сила е създала телата, пръстта била оформена в плът, но тези безжизнени тела били оживотворени едва в неделя сутринта.

Сега вече сме подготвени за най-важния въпрос: Какво става с човек при смъртта?В какво състояние са мъртвите?

Въз основа на цялото проучване до тук логично е да допуснем, че ако животът се появява при съединяване на тялото с жизненото дихание, то при смъртта трябва да очакваме едно разделяне на тези два компонента. Точно така ни казва и Божието Слово - Еклисиаст 12" 7:

“И се върне пръстта в земята както е била, и духът се върне при Бога, Който го е дал”.

Някой може да бъде озадачен от израза “и духът се върне при Бога”. Но няма нищо странно тук. Духът е жизнената енергия, която идва от Бога и се връща при Него при смъртта. Но дали този “дух” няма индивидуален характер, дали не е личен и в това състояние да се запазва при Бога? Дали това не е духът на конкретна личност? Дали този дух не продължава някакво съзнателно съществуване след смъртта на човека?

Ето отговорът – Еклисиаст 9" 5,6,10, Йов 14" 21, Псалом 146" 4:

“Защото живите знаят че ще умрат, но мъртвите не знаят нищо, нито вече придобиват... Още и любовта им и омразата им и завистта им са вече изгубени... Всичко, що намери ръката ти да прави според силата ти направи го, защото няма ни работа, ни замисъл, ни знание, ни мъдрост в гроба гъдето отиваш” (Еклисиаст 9" 5,6,10).

“Синовете му достигат до почитание, а той не знае и биват свалени и той не забелязва това за тях” (Йов 14:21).

“Излиза ли духът Му, той се връща в земята си, в тоя същий ден загиват намеренията му” (Псалом 146:4).

В тези и други текстове се описва състоянието на мъртвите.

Първо - те не знаят нищо, в смъртта няма съзнание, пълна неизвестност за онова, което става с близките.

Второ - в смъртта няма никакви чувства, няма любов, нито омраза, няма емоционални преживявания.

Трето - няма волеви импулс, няма никаква дейност.

И така, съгласно Свещеното Писание смъртта е пълно и абсолютно прекратяване на живота във всичките му форми: духовни, психически и физически. Изчезва личността! Библията се присъединява към здравия разум, който инстинктивно разбира, че съществува тясно родство между смъртта и небитието. При смъртта си човек изпада в пълно небитие, той не съществува.

Няма никакъв задгробен съзнателен живот след смъртта. Времето престава да тече за починалия. Между живите и мъртвите мостовете са окончателно прекъснати. Духът или диханието на живота няма персонален характер. Това можем да схванем по-добре ако онагледим духа с електрическия ток... Ние не можем да кажем: това е токът на радиото или за телевизора, или на електромотора или на котлона. Това е същият ток, който при преминаване през различни уреди дава различен ефект - топлина, светлина, движение и т.н.

Така и духът, този ток на живота, не е личен. При преминаване през различни организми с различна генетична конструкция, дава различна индивидуалност и психика. При смъртта тази сила на живота се връща при Бога и с личността се свършва.

В Свещеното Писание срещаме една подходяща илюстрация на смъртта; тя е сравнена със сън в много пасажи: Даниил 12:2, Йоан 11:11-14 и др.

“Това изговори и подир туй им каза: Нашият приятел Лазар заспа, но Аз отивам да го събудя. Затова учениците Му рекоха: Господи, ако е заспал ще оздравее. Но Исус бе говорил за смъртта му, а те мислеха, че говори за почивка в сън. Тогава Исус им рече ясно: Лазар умря” (Йоан 11:11-14 ).

Тук сам нашият Спасител сравни смъртта със сън. Това сравнение е много хубаво по две причини:

Първо - защото смъртта е несъзнателно състояние подобно на сън, като изключим разбира се и сънищата, и второ - защото смъртта е поставена в перспективата на възкресението. Както от всеки здрав сън има събуждане, така и от смъртния сън ще има събуждане. И тук е славната надежда на всички Божи чада. Исус ще дойде за да ни изкупи от страшната смърт. Великата християнска надежда е във възкресението на всички, които с вяра са склопили очите си. Христос авторитетно заявява - Йоан 5:28,29:

“Недейте се чуди на това, защото иде час, когато всички, които са в гробовете ще чуят гласа Му и ще излязат; ония които са вършили добро ще възкръснат за живот, а които са вършили зло, ще възкръснат за осъждане”.

И ап. Павел говори вдъхновено в своите послания за тази надежда – 1 Коринтяни 15" 51-54 и 1 Солунци 4" 13-17:

“Ето една тайна ви казвам: Не всички ще починем, но всички ще се изменим, в една минута, в миг на око, при последната тръба, защото тя ще затръби и мъртвите ще възкръснат нетленни и ние ще се изменим, защото това тленното трябва да се облече в нетление и това смъртното да се облече в безсмъртие...” (1 Коринтяни 15" 51-54).

“А не желаем братя да останете в неизвестност за ония, които умират, за да не скърбите както другите, които нямат надежда. Защото ако вярваме, че Исус умря и възкръсна, така и починалите в Исуса Бог ще приведе заедно с Него. Защото това ви казваме чрез Господното Слово, че ние които останем живи няма да предварим починалите. Понеже сам Господ ще слезе от небето с повелителен вик, при глас на Архангел и при Божия тръба; и мъртвите в Христа ще възкръснат по напред; после ние които сме останали живи ще бъдем грабнати заедно с тях в облаците да посрещнем Господа във въздуха; и така ще бъдем всякога с Господа” (1 Солунци 4" 13-17 ).

Праведните ще възкръснат с нетленни тела, което означава съвършени и безсмъртни тела. Нашите тела сега са тленни, т.е. смъртни, разлагаещи се. При възкресението Божите верни чада ще получат вечен живот в цветуща младост. Павел говори за “духовно” тяло. Това не е нещо призрачно, а материя от друг тип, с други свойства, нещо което сега не познаваме.