Макар и силно различаващи се, всички окултни учения са взаимосвързани помежду си чрез поне един от следните няколко елемента (или няколко от тях едновременно):

1/ Съществуване на невидими космически (извънземни) и свръхестествени сили.

Главните характеристики на тази точка са следните:

а/ Всеки човек може свободно да влиза в пряк контакт с тези сили. Необходимо е само да има стремеж към висше познание, издигане и усъвършенстване (развитие на скритите в човека сили).

б/ В окултизма понятието Бог (Творец) има твърде широки граници. Бог е всяка свръхестествена или висша духовна сила, която различните хора днес наричат по различен начин – Аллах, Буда, Кришна и т.н. Оттук идва учението, че боговете на всички древни народи са представяли всъщност един и същ бог, просто те са го наричали с различни имена. Окултизмът обяснява, че в древността различните богове на един народ са представяли различните страни на едно и също божество.

в/ В окултизма Бог не е непременно личност. Може да бъде космическа сила, разум, енергия, дори самоорганизираща се материя, какъвто е случаят с еволюционизма, една изцяло окултна теория, не почиваща на никаква научна основа!

г/ Окултизмът отрича божествеността на Христос.

д/ Окултизмът приема съществуването на извънземни космически същества, но не дефинира по никакъв начин връзката им с Бога (Твореца). В някои случаи извънземните същества са представени като Бог (Творец) или са наричани богове.

е/ Окултизмът не приема съществуването на две отделни космически сили – добри и зли. По-скоро става въпрос за една космическа сила, която има две страни – добра и зла. В окултизма добрата и злата страна са неразривно свързани, уравновесяват се и затова е необходимо заедно да съществуват, както има отрицателно и положително заредени частици и полюси, които си взаимодействат и взаимоуравновесяват).

ж/ Сам човекът е бог. Дълбоко в човека са скрити божествени и свръхестествени духовни сили, които човек е необходимо да развие.

2/ Безсмъртие на човешката душа.

Главните характеристики на тази точка са следните:

а/ Човекът има отделна от тялото душа (дух), която представлява духовния елемент на човешкото естество.

б/ Човешката душа (дух) не умира при смъртта.

в/ След смъртта човек преминава в по-висша сфера на съществуване в отвъдния свят, преражда се.

г/ Животът на човека на земята няма никакво значение за живота в отвъдното. Няма значение дали човекът е бил добър или лош, няма значение какво е правил – всички хора преминават в по-висшия духовен свят след смъртта си.

д/ Духовете на починалите хора могат да общуват от отвъдното с живите хора (респективно живите роднини), да им изпращат послания, да ги съветват, да им разкриват бъдещи факти.

е/ В окултизма викането на духове на умрели се нарича „спиритизъм“ (от лат. spiritus, сиреч „дух“). Всеки човек може да влезе в контакт с духовете на починалите, изпълнявайки определени ритуали.

3. Относителност на реалността. Относителност на основните категории и понятия в живота.

Главните характеристики на тази точка са следните:

а/ Относителност на понятието „истина“ като реалност. Никой не може да каже какво е истина. Истината е такава, каквато всеки човек поотделно я възприема за себе си. Определенията на хората за истината са условни, т.е. зависещи от условията на времето. В различните периоди на човешката история критериите за истина са били различни, според нивото на развитие на хората. Едно модерно налагащо се виждане за реалността (истината) е, че тя е една илюзия, в която живеем.

б/ Относителност на двете основни категории в живота – доброто и злото. Няма абсолютно добро и абсолютно зло. Доброто съдържа в себе си злото и обратно. За един човек едно дело е добро, а за друг – зло; и двамата имат право, гледат от различен ъгъл на реалността и всеки е прав за себе си. Злото е друга форма на доброто. Доброто и злото не могат да съществуват отделно. Злото е необходимост, за да се познае доброто. Крайното добро съвпада с крайното зло. Доброто и злото винаги са съществували заедно и ще продължат да съществуват заедно.

в/ Относителност на понятието „грях“. Според окултизма грях не съществува според библейската доктрина за греха и следователно никой не е отговорен пред никого, а единствено пред себе си за своите прояви в живота. Оттук именно идва един от най-главните принципи и постулати на окултизма и сатанизма, който гласи: „Прави каквото искаш!“. С други думи: „Никой няма право да определя как да живея! Ще живея така, както аз намирам за добре! Моето върховно желание е моето щастие, затова ще върша каквото си искам! Щом задоволяването на моето желание ми носи щастие, ще задоволявам всички свои желания! Секс, алкохол, наркотици, цигари, ядене и пиене, всякакъв род забавления, всичко е позволено, стига да те прави щастлив!“. В окултизма задоволяването и постигането на висшите желания на човека може да става за сметка живота на другия. Оттук, всички така наречени „грехове“ са позволени – лъжа, измама, грабеж, насилие, изнасилване, убийство и т.н.

4. Човекът няма нужда от спасител (става въпрос за спасение от злото, страданието, болката и смъртта).

Главните характеристики на тази точка са следните:

а/ Човекът няма нужда от спасител, няма нужда да търси спасение извън себе си. Този извод се налага от само себе си предвид учението на окултизма за безсмъртието на човешката душа.

б/ Спасението за човека се постига чрез самоусъвършенстване и развитие на висшите (духовни, божествени) сили в него. По този начин човек, който е страдал преди неговото „духовно пробуждане“ поради злото в този свят, започва да възприема по един нов начин злото, престава да му обръща внимание, фокусира се само върху позитивното. Насочва (развива) силите на ума си и духа си да надмогнат злото. В този смисъл злото се явява необходимост за спасението на човека.

в/ Болката се възприема като необходима в развитието и усъвършенстването на човека.

г/ Смъртта се възприема като естествено явление и ново стъпало в развитието на човека.

Основна характеристика на различните и многобройни окултни учения е, че те силно си противоречат помежду си!

Всички окултни учения са изключително опасни, особено когато се съчетаят с окултните практики! Последиците за живота на хората са често пъти трагични! Това важи в особена степен за вечната съдба и участ на човека!

Обичайният резултат от приемането на окултните учения и тяхното практикуване е отхвърляне на библейските учения и единствения истински Бог, Творец и Спасител Христос!

Крайният резултат е загуба на спасението и вечния живот, подарени на човека чрез жертвата и посредничеството на Христос!

Крайният резултат е вечна смърт!

Най-опасната форма на окултизма е християнският окултизъм, който има многобройни прояви! Така, милиони християни се покланят на Луцифер докато в същото време си мислят, че се покланят на Христос! Резултатът е отново отделяне от Бога и вечна смърт!